- епилог
- (грч epilogos) 1. завршен дел од некое книжевно дело (обично драма), поговор 2. она што се случило како последица на некој настан или на некое дејство крај
Macedonian dictionary. 2013.
епилог
Look at other dictionaries:
ЕПИЛОГ — муж., греч. эпилог, пословие, концесловие, заключение, привесок; ·противоп. пролог, предисловие, вступленье. Толковый словарь Даля. В.И. Даль. 1863 1866 … Толковый словарь Даля
епилог — См. Эпилог … Исторический словарь галлицизмов русского языка
епилог — същ. послесловие, заключение същ. край, завършек, свършек … Български синонимен речник
эпилог — а, м. épilogue < epilogos < epi после + logos слово. 1. Заключительная часть литературного произведения. содержащая обычно краткие сведения о дальнейшей участи его героев. БАС 1. В конце <книги>: Епилог. Соболевский Перевод. P. S.… … Исторический словарь галлицизмов русского языка
ВЕРЕВКИН Михаил Иванович — (1732, село Покровское Клинского уезда Московской губернии 21 марта 1795, село Михалево Дмитровского уезда Московской губернии), русский драматург, переводчик. Член корреспондент Петербургской АН (1782). Родился в обедневшей дворянской семье.… … Энциклопедический словарь
завършек — същ. свършек, край, финал, развръзка, заключение, изход, последица, резултат, окончание, епилог същ. довеждане докрай, завършване същ. завършеност, окончателно уреждане, последно изказване същ. привършване, изчерпване същ. приключване, закриване … Български синонимен речник
заключение — същ. извод, умозаключение същ. решение, последна дума същ. край, следствие, резултат, развръзка, завършек същ. епилог, послесловие същ. загатване същ. приключване, закриване … Български синонимен речник
послесловие — същ. послеслов, послепис, епилог, заключение същ. финал, край, завършек … Български синонимен речник
